IM000104.jpg
Открай време Стара планина е закрила, убежище и източник на ресурси за местните хора. Още прабългарите са нарекли планината “утринно светло слънце” – Балкан. Животът и битът на местните хора са били здраво свързани с духа и щедрите дарове на природата. Балканджиите се славели като изкусни занаятчии. Процъфтявали абаджийството, медникарството, а в Долината на розите – производството на гюлово масло. Развивали се резбарството, грънчарството, дърводелството. Всички материали, използвани от майсторите, са свързани с дивата природа на планината. 
Майсторите, художници от самобитните школи в Трявна и Троян, изобразявали диви зверове, птици и листа в резбованите иконостаси и олтари. Ако искате да се потопите в атмосферата на древния български бит и култура, да се насладите на майсторлъка на българските занаятчии, то  непременно посетете Трявна. Независимо от напредъка на технологиите, градът е запазил самобитността си. Човек загубва ориентация за времето, докато върви по калдаръмените улички. Всеки може да се пренесе в годините назад, докато влиза от дюкян в дюкян и се наслаждава на прекрасните вещи, изработени от изкусните ръце на майстори – наследили опита и традицията на едни от най-добрите за времето си в дърворезбарството, иконописта и редица други занаяти.
Историята разказва, че Трявна е формиран като селищен център на района  още през 18 век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от  времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на 19 век гр. Тя е безспорният културен и стопански 
център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското  възраждане в града води не само до стопански възход, но и до създаване на  най-старата художествена школа в България – Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис, строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа.