На 5 март 1872 г.,  на русенското пристанище се самоубива видният български революционер и съратник на Левски – Ангел Кънчев.

Ангел Кънчев е рoдeн в Трявнa нa 11 нoeмври 1850 г. Кaктo пишe зa нeгo Зaхaри Cтoянoв, тoй e „cирoмaшки cин“. Бaщa му e мaйcтoрът-зидaр Кънчo Aнгeлoв Пoпникoлoв. Дeйнocттa му кaтo прoфecиoнaлeн рeвoлюциoнeр прoдължaвa caмo 6 мeceцa. Гробът на Ангел Кънчев се намира в двора на храм „Свето Вознесение“ в Русе.

Двете версии за смъртта на Ангел Кънчев на 5 март 1872 г.

Автор: Йордан Василев, д-р по история

Въпреки разминаванията на някои факти в тях, общо е мнението, че революционерът става жертва на предателство

На 5 март тази година се навършиха 145 години от смъртта на големия български революционер Ангел Кънчев. Това е повод да припомним двете основни версии за неговата кончина.

Започва 1872 г. Апостолът на Букурещкия таен революционен комитет –  Васил Левски продължава да кръстосва поробена България и да основава комитети. Негов първи помощник е родения в Трявна Ангел Кънчев, който още не е навършил 22 г.

В началото на годината той се намира в Русе по комитетски дела. На 16 февруари в града пристига Стоян Пенев – словослагател в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ. Пред свои познати се хвали, че е взел 50 лири от валията за някаква тайнствена работа, която само той може да свърши. Не казва каква е, но в същото време се хвали, че знае кои са дописниците на Каравелов и може да ги окачи на въжето.

Русенският комитет има функциите и на тайна полиция, която да ликвидира предатели. Поради това на Никола Обретенов, Георги Икономов, Ради Иванов и Това Кърджиев е възложено да убият Стоян Пенев. Те изпълняват своята задача на 16 февруари. (Според издадения смъртен акт смъртта на Стоян Пенев датира от 1 март с. г. и в него се посочва, че е умрял от болест.)

Според Антим І, който освен свещенослужител е и масон, става въпрос за наказание на извършител на правилата на ложата, за какъвто е посочен Стоян Пенев. Той е взел пари и от братята си с обяснението, че те ще бъдат използвани за българското освободително дело, но си ги е присвоил. Поради това е осъден на смърт и екзекуцията е осъществена от Ангел Кънчев, който също е масон.

Впоследствие обаче и спрямо него се поражда съмнение, че е взел парите, дадени на Стоян Пенев и затова е обявен за отлъчен от масонската ложа и спрямо него  е организирана акция, която да го дискредитира пред турските власти.

Затова, когато Ангел Кънчев се опитва да се качи на парахода,  с който да отпътува в Румъния, на митническата стража е издадено, че не притежава тескере (паспорт). При последвалата проверка това се оказва вярно и искат да го арестуват. За да не попадне жив в ръцете на турците, защото се страхува, че при разпитите може да издаде комитетските дела, той се самоубива на пристанището.

Малко по-друга е версията на Захари Стоянов, който твърди, че е присъствал на самоубийството на Ангел Кънчев, което е станало на 5 март 1872 г. (Това Никола Обретенов посочва като невярно.) В този ден тревненецът си купува билет за парахода, който се готви да отплава за Румъния.

Понеже няма паспорт, се включва в групата на румънски офицери, които са сред пасажерите, като смята, че по този начин ще мине по-незабелязано. В този момент обаче полицейският началник Али ефенди се приближава до него и му иска тескерето.

Ангел Кънчев отговаря, че вероятно го е забравил в кафенето и затова ще се върне, за да го вземе. Али ефенди обаче го повежда към бюрото, където се издават тескерета и за да не се разкрие, че не му е издадено такова, Ангел Кънчев се откъсва от турския полицай и побягва към пристанището. Али ефенди и няколко заптиета го следват с извадени саби.

Когато наближава пристанището, пътят на Ангел Кънчев към парахода  е пресечен от турски войници и той се оказва обкръжен. Изважда револвера си и иска да стреля с него, но изстрел не последва. Това окуражава турците и те започват да затварят обръча около младия български революционер.

Тогава Ангел Кънчев налапва дулото на пистолета и натиска спусъка, този път има изстрел, куршумът пронизва черепа му и още ненавършилия 22 години младеж се просва мъртъв на пристанищния кей.

Според Захари Стоянов, ако пистолетът на Ангел Кънчев е  гръмнал и срещу турците, той е имал голяма вероятност да се спаси. Причината това да не стане е, че е пренощувал в дома на Иван Чакръкчиев, който се представя за комитетски човек, но всъщност е доносник на турците. Затова през нощта той изважда патроните от пистолета на Ангел Кънчев, като пропуска само един. Именно с него става самоубийството.

И в двете версии за смъртта на Ангел Кънчев обаче е ясно, че той е жертва на предателство.